Свидетел. Защита на свидетеля

1. Свидетел

Свидетелят е лице, което участва в наказателния процес, за да изложи пред разследващия орган и съда по установения от закона ред своите лични възприятия относно факти, които имат значение за делото. Свидетелските показания представляват един от основните доказателствени източници в наказателното производство, тъй като чрез тях се въвеждат в процеса сведения за обстоятелства, които са били възприети от дадено лице чрез неговите сетива. Когато свидетелят е възприел непосредствено даден факт, той представлява първичен доказателствен източник. Възможно е обаче свидетелят да не е възприел лично интересуващия делото факт, а да е узнал за него от друго лице. В този случай той също може да бъде разпитан като свидетел, но неговите показания представляват производен доказателствен източник, тъй като информацията достига до съда чрез посредничеството на друго лице.

Законът поставя определени ограничения относно лицата, които могат да бъдат свидетели. Съгласно чл. 118 НПК не могат да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, тъй като това би довело до смесване на различни процесуални роли. Така например не могат да бъдат свидетели съдията, прокурорът, разследващият орган, както и защитникът или повереникът по делото. Тази забрана има за цел да гарантира нормалното протичане на процеса и да предотврати възможността едно лице да съчетава несъвместими процесуални функции.

Законът допуска и някои изключения. Като свидетел може да бъде разпитан обвиняем ( от няколко ) по същото дело, когато производството спрямо него е било прекратено или е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В тези случаи той вече не участва в процеса като обвиняем и може да даде показания относно обстоятелства по делото. Свидетел може да бъде и пострадалият, както и лицата, които участват в процеса като граждански ищец, граждански ответник или частен обвинител. Те имат двойно процесуално положение – от една страна са страни или участници в процеса, а от друга страна могат да дават показания като свидетели относно факти, които са възприели. Като свидетели могат да бъдат разпитвани и поемните лица, които са присъствали при извършването на процесуални действия и могат да потвърдят начина на тяхното извършване. Ограничение съществува и по отношение на лица, които поради тежки психични разстройства не са в състояние правилно да възприемат фактите или да ги възпроизведат.

Участието на свидетеля в наказателния процес е свързано с определени задължения. Основното задължение на свидетеля е да се яви пред съответния орган, когато е призован по надлежния ред. Ако свидетелят не се яви без уважителна причина, законът предвижда възможност да му бъде наложена глоба и да бъде постановено принудителното му довеждане. Свидетелят е длъжен също така да изложи всичко, което знае по делото и което има значение за установяване на истината. Той е длъжен да отговаря на поставените му въпроси и да даде показанията си добросъвестно и точно.