Способи на доказване.Разпит. Оглед. Претърсване и изземване

1. Общи положения

Разделът на НПК, посветен на доказването, използва нов понятиен апарат, свързан със способите за установяване на фактите по наказателното дело. В действащия наказателнопроцесуален кодекс се използва терминът „способи за доказване“, който заменя използваното в отменения НПК понятие „способи за събиране и проверка на доказателства“. Между двете формулировки обаче не съществува съдържателна разлика, тъй като и в двата случая се има предвид една и съща група процесуални действия, чрез които се събират и проверяват доказателства. Разликата е единствено терминологична. Следователно под способи за доказване трябва да се разбират процесуалните действия, чрез които органите на наказателния процес установяват релевантните факти чрез събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства.

В действащия НПК се използват и понятията „действия по разследването“ и „съдебни следствени действия“. И в двата случая става въпрос за действия, чрез които се събират и проверяват доказателства, което означава, че те представляват именно способи за доказване. Разликата между тях е обусловена единствено от стадия на процеса, в който се извършват. Когато тези действия се извършват в досъдебната фаза на наказателното производство, те се обозначават като действия по разследването, а когато се извършват в съдебната фаза, се означават като съдебни следствени действия. Извън тази категория остават всички други процесуални действия, които се извършват в наказателния процес, но не са насочени към събиране или проверка на доказателства. Такива са например образуването на наказателното производство, привличането на обвиняем, спирането или прекратяването на производството, както и предявяването на разследването. Чрез тези действия не се събират доказателства и поради това те не представляват способи за доказване.

Правната характеристика на способите за доказване се определя от няколко основни особености. Преди всичко те са изрично регламентирани в закона. НПК съдържа изчерпателна уредба както на видовете способи за доказване, така и на процесуалния ред, по който те се извършват. В този смисъл принципът е, че доказателства могат да бъдат събирани само чрез способи, които са предвидени в закона и при спазване на установения процесуален ред. В определени случаи обаче този принцип намира известно ограничение, когато се използват специални разузнавателни средства. Законът за специалните разузнавателни средства и НПК уреждат предпоставките и разрешителния режим за тяхното използване, но не съдържат правила относно конкретния начин на тяхното техническо осъществяване. Това се дължи на обстоятелството, че информацията относно тези способи представлява класифицирана информация и е защитена по силата на Закона за защита на класифицираната информация.

Способите за доказване представляват процесуални действия, които се извършват от компетентни органи по реда на НПК. Тяхната специфична особеност е, че имат уникална функция в наказателния процес, тъй като единствено чрез тях могат да се събират и проверяват доказателства и доказателствени средства. Някои от тези действия законът изисква да се извършват в присъствието на поемни лица. Такива са например огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването. Присъствието на поемните лица има за цел да гарантира обективността и достоверността на извършеното процесуално действие и да предотврати възможността за злоупотреби при събирането на доказателства.