Обща характеристика на наказанието
Наказанието представлява мярка за държавна принуда, чрез която се засягат права и законни интереси на осъденото лице. То е законоустановено, налага се само от съд и само по повод извършено престъпление. Именно тези белези отличават наказанието от всички други правни и неправни форми на въздействие върху личността.
Наказанието се налага по целесъобразност, като законът изрично определя целите, които чрез него следва да бъдат постигнати. Чрез наказанието се дава отрицателна оценка както на извършеното престъпление, така и на личността на дееца в качеството му на нарушител на наказателноправната норма. В този смисъл наказанието има ясно изразен порицателен и възмезден характер – то е реакция на държавата срещу престъплението като най-тежкото правонарушение.
На първо място, чрез наказанието се осъществява възмездието за извършеното престъпление. Засягането на права и интереси на осъдения не е самоцелно, а представлява правно допустима и необходима последица от престъпното поведение.
На второ място, наказанието преследва определени в закона цели, които надхвърлят индивидуалния случай и са насочени както към дееца, така и към обществото.
На трето място, чрез наказанието се изразява негативната обществена и правна оценка на престъпното деяние и на извършителя му.
Засягането на правата и интересите на осъдения се извършва против неговата воля, поради което наказанието има характер на принуда. Тази принуда обаче е правомерна и може да бъде осъществявана само от държавата. Нито един друг субект няма правото да налага или изпълнява наказателна репресия.
Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.
Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.
Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.