Институтът на освобождаването от наказателна отговорност се осъществява при условия и по ред, изрично предвидени в закона, и представлява пълен или частичен отказ на държавата от упражняване на нейните наказателноправни правомощия спрямо извършителя на престъпление. Тези правомощия са три: правото да преследва извършителя, правото да го съди и правото да му наложи наказание. Именно отказът от реализирането на едно или повече от тези правомощия обуславя същността на института.
Освобождаването от наказателна отговорност се отличава с няколко основни особености, които го разграничават ясно от всички други форми на отказ от наказателна репресия. На първо място, то представлява отказ на държавата да осъществи самата наказателна отговорност, а не само да изпълни наложено наказание. Този отказ се реализира чрез акт на съда или на прокурора и може да се прояви в различни процесуални форми – чрез отказ да се образува досъдебно производство, чрез прекратяване на вече образувано такова, чрез непредаване на обвиняемия на съд или чрез постановяване на съдебен акт, с който лицето не се осъжда.
Последицата от това е съществена: извършителят не се осъжда и не придобива качеството „осъден“, а държавата се отказва да доведе наказателното правоотношение до неговия класически завършек. В тези случаи деецът не се третира като лице с реализирана наказателна отговорност, въпреки че е извършил престъпление.
Пълен отказ от осъществяване на наказателната отговорност е налице тогава, когато държавата изобщо не пристъпва към упражняване на своите наказателноправни правомощия. Типичен пример за това е хипотезата на чл. 61, ал. 1 от Наказателния кодекс, при която прокурорът не образува досъдебно производство срещу непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност. В този случай държавата още в началния стадий на наказателното производство отказва да реализира наказателната отговорност, като приема, че целите на наказателното право могат да бъдат постигнати чрез други средства.
Когато обаче е налице образувано досъдебно производство, вече е осъществена част от наказателноправните правомощия на държавата. В тези случаи отказът от наказателна отговорност има частичен характер. С прекратяването на производството се прекратява и възможността да се стигне до осъждане и налагане на наказание, но самият факт, че е било упражнено правото на наказателно преследване, придава на отказа различен характер в сравнение с хипотезите на първоначален отказ.
Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.
Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.
Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.