Обвиняем. Мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда.

1. Общи положения

Следващият основен субект в наказателния процес е обвиняемият. Неговото процесуално положение е уредено в Наказателно-процесуален кодекс и е тясно свързано с досъдебната фаза на наказателното производство.

Обвиняемият е лице, което е привлечено като обвиняем при условията и по реда на НПК. Това качество възниква в хода на разследването, когато органът на досъдебното производство прецени, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи извод за вероятната виновност на определено лице за извършено престъпление.

В практиката на Върховен касационен съд това привличане се характеризира като „работно“, „предварително“ или „неокончателно“ обвинение. Този израз подчертава, че на този етап обвинението не е окончателно формулирано от държавното обвинение. Окончателното обвинение се повдига едва когато прокурорът внесе обвинението пред съда чрез обвинителен акт. Именно тогава обвинението придобива окончателния си характер в рамките на съдебното производство.

Конституирането на обвиняемия се извършва в досъдебната фаза на наказателния процес. Това става след като е образувано наказателно производство и е започнало разследване. От този момент нататък лицето придобива качеството на субект на наказателния процес и започва да упражнява функцията по защита срещу повдигнатото срещу него обвинение.