Независимост на органите на наказателното производство. Разглеждане на делата в разумен срок.

1. Независимост на държавните органи в наказателното производство.

Независимостта на органите на наказателното производство представлява основополагащ принцип, който гарантира обективното, безпристрастно и законосъобразно осъществяване на наказателното правораздаване. Тя се изразява в самостоятелността на съдебната власт, в независимостта на отделните органи, които я осъществяват, както и в безпристрастността на тяхната дейност. Независимостта предполага липса на заинтересованост и предубеденост при решаването на наказателноправните въпроси, като изисква всеки орган да формира своите изводи единствено въз основа на закона и доказателствата по делото.

Нормативната основа на този принцип е закрепена в чл. 10 от НПК, съгласно който органите на наказателното производство са независими и се подчиняват само на закона. Тази разпоредба изразява фундаменталната идея, че при осъществяване на процесуалните си функции държавните органи не могат да бъдат поставяни под влияние, което да отклонява дейността им от законовите изисквания. В доктрината се приема, че независимостта се проявява преди всичко чрез вътрешното убеждение на органа – т.е. чрез свободното формиране на изводите му въз основа на събраните доказателства и приложимия закон.

Съдържанието на независимостта може да бъде изведено в няколко основни аспекта. На първо място, тя означава, че органът решава делото по вътрешно убеждение, което се изгражда въз основа на доказателствата и закона. На второ място, независимостта изключва възможността други органи или лица да дават указания относно решаването на конкретен правен въпрос по делото. На трето място, допустими са указания единствено относно прилагането на закона, като израз на волята на законодателя, но не и относно фактическите изводи или крайния резултат по делото.

Независимостта намира специфично проявление при отделните органи на наказателното производство. Съдът е независим както от страните в процеса, така и от други държавни органи, включително от прокурора и от по-горестоящите съдебни инстанции при постановяване на съдебния акт. Въпреки съществуването на инстанционен контрол, по-горестоящият съд не може да предопределя вътрешното убеждение на съда, разглеждащ делото.