Наказанието „лишаване от свобода“. Обща характеристика. Различия от другите видове наказания. Основни особености в съдържанието на режима на наказанието „лишаване от свобода“.

Обща характеристика

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Наказанието „лишаване от свобода“ представлява едно от основните и най-често прилагани наказания в българското наказателно право. То е класическо репресивно средство, чрез което държавата реализира наказателната си политика, като ограничава най-същественото естествено право на осъдения – правото му на свободно придвижване и лично самоопределение. В системата на наказанията, уредена в Наказателния кодекс, „лишаването от свобода“ е нормативно закрепено като самостоятелен вид наказание, различен както от доживотния затвор, така и от останалите основни и допълнителни санкции. Законодателят изрично го предвижда в чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, където посочва, че сред наказанията се включва „лишаване от свобода“, което ясно подчертава неговото централно място в наказателноправната система.

Същността на наказанието „лишаване от свобода“ се изразява в принудително изолиране на осъденото лице от обществото за определен от съда срок и при установен от закона режим. Това изолиране не е самоцелно, а служи за постигане на целите на наказанието, формулирани в чл. 36, ал. 1 от НК – поправяне и превъзпитание на осъдения, въздействие върху останалите членове на обществото и предотвратяване извършването на други престъпления. Именно поради тази своя целенасоченост лишаването от свобода не се свежда до физическо ограничаване, а включва цял комплекс от правни, социални и възпитателни въздействия върху личността на дееца.