В съвременното българско наказателно право наказанията без лишаване от свобода заемат самостоятелно и все по-значимо място в системата на наказанията. Те изразяват еволюцията на наказателната политика от доминираща репресивност към по-диференциран, хуманен и индивидуализиран подход при реализиране на наказателната отговорност. Законодателят изхожда от разбирането, че лишаването от свобода е крайна мярка, която следва да се прилага само когато по-леките наказателноправни средства са недостатъчни за постигане целите на наказанието.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от НК, системата на наказанията включва както наказания, свързани с лишаване от свобода, така и такива, които не предполагат изолация на дееца от обществото. В тази група попадат глобата, пробацията, общественото порицание, лишаването от права, и конфискацията. Общото между тях е, че те реализират държавната наказателна принуда, без да прекъсват социалните връзки на осъдения чрез физическа изолация.
Значението на наказанията без лишаване от свобода се проявява на няколко равнища. На първо място, те дават възможност за адекватна реакция спрямо престъпления с по-ниска или средна степен на обществена опасност, при които лишаването от свобода би било несъразмерно. На второ място, тези наказания ограничават вредните последици от затворната среда, които често водят до криминализация на личността, социална дезадаптация и повишен риск от рецидив. На трето място, чрез тях се създават реални условия за поправяне и превъзпитание на дееца в естествената му социална среда, което съответства на целите на наказанието, формулирани в чл. 36 от НК – поправяне и превъзпитание на осъдения и въздействие върху останалите членове на обществото.
Най-разпространеното наказание без лишаване от свобода е глобата. Тя представлява имуществено наказание и се изразява в задължение за заплащане на определена парична сума в полза на държавата. Съгласно чл. 47, ал. 1 от НК
Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.
Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.
Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.
Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.