Престъпленията измама, документна измама и вещно укривателство принадлежат към групата на престъпленията против собствеността, но се отличават съществено както по начина на засягане на имуществените отношения, така и по характера на престъпното поведение. Общото между тях е, че във всички случаи се засяга чуждо имущество, но различието е в механизма, чрез който се постига противоправният резултат, както и във фазата на престъпната дейност, в която се намира деецът.
Измамата и документната измама са престъпления, при които самото разпореждане с имуществото се извършва от пострадалия, но под въздействието на заблуждение. Вещното укривателство, напротив, е престъпление, което предполага вече извършено предходно престъпление против собствеността от друго лице и засяга последващата съдба на придобитата чрез престъпление вещ.
1. Измама – основен състав по чл. 209 НК
Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.
Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.
Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.