Документни престъпления – обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране.

Документните престъпления са уредени в глава девета от Наказателния кодекс и защитават обществените отношения, свързани със сигурността и достоверността на документооборота. Тяхната функция в правния ред е да гарантират, че писмените изявления, които имат правно значение, могат да бъдат използвани с доверие в гражданския, административния и наказателния оборот. Обект на защита не е самият материален носител, а доверието в документа като доказателствен и правно релевантен източник.

Понятието „документ“ в наказателноправен смисъл означава изрично писмено изявление, което има правно значение. Изявлението може да съдържа волята на съставителя – например при сключване на договор или издаване на административен акт – или негово знание относно определени факти – например при удостоверяване на настъпили обстоятелства. Същественото е, че чрез писмената форма се материализира информация, която е годна да породи, измени, погаси или удостовери права и задължения.

Класификацията на документите има основно значение за разбирането на съставите на документните престъпления. На първо място се разграничават официални и частни документи. Съгласно чл. 93, т. 5 НК официален документ е този, който изхожда от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му. За да има качеството на официален документ, той трябва да бъде издаден след осъществяване на предвидената в закона процедура, в предвидената форма и в установения срок. Тези изисквания са гаранция за неговата правна валидност. Всички останали документи, които не отговарят на тези белези, са частни документи.

От гледна точка на съдържанието документите се делят на диспозитивни (разпоредителни) и свидетелстващи (удостоверителни). Диспозитивните документи съдържат волеизявление с правно значение. Те материализират правни актове – сделки, административни актове, съдебни решения. Характерното при тях е, че служат единствено за изразяване на правно релевантна воля. Поради това те не могат да бъдат „с невярно съдържание“ в наказателноправния смисъл – документът винаги вярно отразява волята на своя издател, дори когато тази воля е порочна или неправомерна.

Свидетелстващите или удостоверителните документи, напротив, съдържат изявление относно факти с правно значение. Те удостоверяват обективно съществуващи обстоятелства и не зависят от волята на съставителя в смисъл на правно разпореждане. Такива са удостоверенията, констативните протоколи и други актове, които имат доказателствена функция. Именно при този вид документи е възможно наличието на „невярно съдържание“, т.е. несъответствие между удостоверените факти и действителността.