Доказателства и доказателствени средства

  1. Доказателства

Понятието доказателства е дефинирано в чл. 104 НПК. Съгласно тази разпоредба доказателствата в наказателното производство представляват фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. От тази дефиниция следва, че понятието доказателства се характеризира с четири основни признака.

Първият признак е, че доказателствата представляват фактически данни. Това означава, че те са факти от обективната действителност – нещо, което действително се е случило или съществува. Доказателства могат да бъдат различни факти – действия, бездействия, събития, състояния, вещи или следи от престъплението. Възможно е доказателства да бъдат и нематериални факти, като мотиви, подбуди, намерения или психическо състояние. Не могат обаче да бъдат доказателства неопределени факти като слухове, мълва или обществено мнение, тъй като те не могат да бъдат индивидуализирани по време и място.

Вторият признак е, че фактическите данни трябва да са свързани с обстоятелствата по делото. Всяко човешко деяние оставя множество следи в обективната действителност, но доказателства са само тези факти, които имат връзка с предмета на доказване. Тази връзка трябва да бъде обективно съществуваща и доказана.

Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.

Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.

Избери достъп

Плати и отключи съдържанието

Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.