Институтът на „особено тежкия случай“ представлява едно от класическите оценъчни понятия в наказателното право, чрез които законодателят постига диференциация на наказателната отговорност в рамките на един и същ престъпен състав. Той намира израз в редица разпоредби на Особената част на Наказателния кодекс, където служи като квалифициращо обстоятелство, водещо до по-тежка наказуемост.
За разлика от други оценъчни признаци, „особено тежкият случай“ притежава легална дефиниция, дадена в чл.93, т.8 от Наказателния кодекс, съгласно която:
„Особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.“
Примери
ИЗМАМА – чл.211 НК
Пълното съдържание е достъпно само за потребители с активиран достъп.
Отключи само този единичен ресурс или цялото съдържание.
Или влез в профила си от тук, ако вече имаш достъп.