Рецидив. Видове рецидив

1. Рецидив

Понятието „рецидив“ има дълбок и показателен етимологичен произход, който разкрива самата философия на наказателноправния институт. Думата произлиза от латинското recidivus, образувано от глагола recidere – „падам отново“, „връщам се назад“, „повтарям същото падане“. В класическия латински и в по-късната римска традиция терминът първоначално се използва в медицината, за да обозначи болестно състояние, което се завръща след привидно излекуване или временно подобрение. Именно тази идея за завръщане към вече преодоляно състояние стои в основата на пренасянето на понятието в правото, а по-късно и в наказателното право. В този контекст рецидивът не означава просто извършване на ново престъпление, а връщане към престъпно поведение след като държавата вече е реагирала чрез присъда и наказание, с цел да поправи и превъзпита дееца. Затова и в наказателноправния смисъл рецидивът носи силно оценъчен характер – той изразява извода, че предходното наказание не е изпълнило своето поправително и възпиращо въздействие и че деецът, въпреки осъзнаването на противоправността и въпреки понесената санкция, отново „пада“ в престъпността. Тази етимологична основа обяснява защо рецидивът е свързан изключително с умишлената престъпност, тъй като само при умисъл може да се говори за съзнателно връщане към вече санкциониран модел на поведение, а не за случайна грешка или невнимание. В този смисъл рецидивът е институт, насочен не толкова към самото деяние, колкото към личността на дееца и към неговото устойчиво отрицателно отношение към правния ред, поради което законът го използва като основание за по-тежка наказателна реакция. Така латинската идея за „падане отново“ се превръща в ключова наказателноправна концепция, чрез която държавата заявява, че повторното престъпно поведение след осъждане не е просто ново нарушение, а доказателство за провал на първоначалната корекция и основание за засилена репресия.

2. Видове рецидив

2.1 Общ рецидив -

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.